Гледахте ли вече филма за Дезмънд Дос? Ако да, направи ли ви впечатление, че главният герой на моменти сякаш изглеждаше доста наивен, малодушен и може би страхлив? Видяхте ли колко ревностно отстоява принципи, от които малко вероятно би извлякъл каквито и да е ползи? Не се ли подразнихте на неговата непреклонност, граничеща с религиозна фанатичност?
Дни след като по целия свят влюбени двойки празнуваха Свети Валентин, треската по сърчицата, червените балони, тематичните картички и сладки изкушения отшумява. Идва време да се запитаме какво всъщност е любовта и как можем да различим истинската от фалшивата. Иска ми се да разгледам малко по-рационално характеристиките на любовта. Най-точното определение намираме в Библията, I Послание към коринтяните, 13 глава:
„Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява. Любовта никога няма да свърши…“
Защо Дезмънд Дос е такъв какъвто е? Защото той обича с истинска любов. Какво по-голямо доказателство за безрезервния му алтруизъм от спомените, които споделя Кен Лафонд, батальонен разузнавач от Тусон, Аризона:
„Знаете как е, той е казвал своята молитва вечерта и всичко останало и някои момчета са вземали обувките си и са го замеряли с тях, хвърляли са разни неща по него, подигравали са се с него съвсем открито. Не мисля, че бих могъл да понеса онова, което това момче е понесло. Не мисля, че аз бих могъл да го понеса, но той стоеше като залепен там. Той стоеше там, независимо от онова, което казваха, или което правеха.”
Дезмънд Дос не е религиозен фанатик, роден с късмет и постигнал случаен успех. Спасявайки около стотина души, младият войник доказва, че Бог все още върши чудеса за тези, които вярват в Него. Дос е напълно обикновен младеж, който ни препраща към библейския идеал за любов, идеалът, който изповядват всички християни по света. Идеал, пред който и най-големият атеист би останал безмълвен. Дезмънд Дос ни вдъхновява в този комерсиален свят да се обърнем отново към духовното и да преоткрием най-съкровените морални ценности.