Гледайки филма „Възражение по съвест“, няма начин да не се запитаме защо Дос е твърдо решен да служи като доброволец. Мислите ли, че рискува повече от другите, тъй като никога няма да вземе оръжие? Отказът му да се възползва от правото си на самозащита (по начинът, по който си представят останалите войници), го поставя в позицията на зле подготвен наивник, просещ собствената си смърт.
Но вярата на Дос му пречи да се възприеме като такъв, какъвто го виждат мъжете около него. Дос е убеден, че Бог е този който подарява победата и не счита за необходимо да Му помага, отнемайки живота на своите противници. Нещо повече – младият Дезмънд е категоричен, че Господ го пази и води, защото Му е верен и стриктно следва своето убеждение да не хваща оръжие.
Кой ли поема по-голям риск – тези, които разчитат на себе си и своите оръжия, или този, който влиза в битка въоръжен само със своята вяра в Бог?
Историята на Дезмънд Дос е проекция на библейския разказ за момчето Давид, което се изправя срещу великана Голиат. Давид изстрелва камъче с прашката си и така побеждава Голиат. И ако тази история ни звучи като мит, то историята на Дезмънд е също толкова невероятна. Помислете само – един войник без оръжие, остава сам и спасява поне 75 свои другари. Е, добре, не са му били приятели, защото не са се отнасяли дружески с него, но той ги спасява! Единственото му оръжие е описано в 1 Солунци 5:8: „бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.“ А единствената Библия, до която много от познатите на Дезмънд са се докоснали, е неговият живот, подарен в полза на родината!