Ето нещо, върху което да помислим: Ако Дезмънд Дос беше спасил само 7 вместо 75 души през онази нощ в Хаксоу Ридж? Ако той беше убит още на първия ден от битката, без да е спасил даже и един човек?
Щяхме ли да говорим за него, че е смел, или щеше да бъде наивен?
Ние често свързваме смелостта с героични действия, но в действителност смелостта е състоянието на сърцето.
Д-р Брене Браун казва: “Смелостта е дума за сърцето.” В края на краищата, коренът на думата смелост (или кураж, бел. прев.) идва от латинската дума “cor”, означаваща сърце. Иначе не храбростта на Дос би била толкова голяма, колкото желанието му да се издигне на първо място, което постига в Хаксоу Ридж.
Така че, защо го е направил?
Защо се втурна в бойното поле когато всички останали се оттеглят?
По две причини: вяра и любов.
Дос не е невежа. Той е медик, а не чуден супергерой и познава своя лимит. Но той също има вяра в един много голям Бог, който обещава да го укрепи, да му помогне и никога да не го остави (виж Исая 41:10, Второзаконие 31:6, Исус Навин 1:9).
Паулу Коелю веднъж пише, че “актът на смелост винаги е акт на любов.” Те са неразривно свързани. Библията, която Дос сам определя за своя “източник на сила,” изгражда идеята, като казва: “Бъдете твърди във вярата. Бъдете смели и силни.” и “Всичко, което вършите, вършете с любов.” (1 Коринтяни 16:13, 14)
Вяра, смелост и любов.
Сърце.
Дос не е глупав. Той никога не е хванал оръжие, но не навлиза невръоръжен във войната.
„Силата ми е колкото на десетима, защото сърцето ми е чисто.” – Алфред Тенисън.