Редакторска бележка: Авторът е професор в адвентния университет Ендрюс и син на Норман Дос – друг военен медик с фамилното име Дос, който има подобни преживявания по време на Втората световна война. Неговия живот е разказан от синът му – Гордън Дос. Статията е публикувана в “Адвентист Ревю” под заглавие “Дезмънд Дос и Норман Дос – братя по оръжие”.
Прототипът на главния герой в “Хексоу Ридж” (Hacksaw Ridge) е Дезмънд Т. Дос. Това не е единственият адвентист медик с името Дос, който е попаднал в Тихоокеанската война. Разказът за Норман Дос също е част от адвентната история.
Родителите на Норман били работници в болница “Портър” – Денвър, щата Колорадо. Заедно с двете си деца, те посещавали адвентната църква Южен Денвър (в Колорадо). Но през лятото на 1941, едва седемнадесет годишен, Норман успял да убеди майка си да даде писмено съгласие за участието му във военната флота.
Подобно на Дезмънд, той е бил възпитан с вярата, че би могъл да служи като медик, но не трябва да си служи с оръжие. Обратно на Дезмънд, който не носил оръжие, Норман носи оръжие докато бил част от военните медици. В армията той пуши, употребява алкохол и рядко ходи на църква. С обучението в Калифорния се подготвил да стане главен полеви медик и асистент зъболекар.
Следват събитията в Пърл Харбър, американската декларация за войната и ужасяващото включване на САЩ във войната срещу Германия и Япония. Норман бил преместен в четвърта морска дивизия и изпратен на Хаваите. През 1944-та неговата военна част завладява островът Рои Намур.
Тичането надолу по рампата на десантния кораб към вълните на прибоя, докато чува свистящите куршуми наоколо – това било неговото “ново преживяване”. Неговата част създала пункт за медицинска помощ, а бойните части навлизали в островната територия. Един от значимите спомени от 25 часовата битка, било промъкването между летящите парчета бетон, които хвърчали из въздуха след взривяването на склад за боеприпаси.
При битката за Сайпан, медицинската част на Норман включвала двама лекари и осем санитари. Успешно доставили медикаменти на медиците от фронтовата линия и пренесли пострадалите до плажа за да бъдат транспортирани до медицинските кораби. На път към плажната ивица, Норман неочаквано попаднал на приятел от Денвър, и това го забавило за да се врърне на поста. Когато достигнал мястото си, той видял че неговия окоп бил ударен от артилерийски снаряд. Тази среща с приятел на брега спасила живота му. Битката при Сайпан била около 25 дни, приблизително 3000 американци изгубили живота си. Още по-големи били загубите на японците. Четвъртата морска дивизия била изпратена да завземе Тиниан – един съседен остров, който планирали да бъде база за самолети с атомни бомби, летящи към Япония.
След края на битката и преди връщането на Хаваите, войниците почивали около две седмици на Сайпан и подготвяли друго нахлуване. Преживяваното от Норман го накарало да се се замисли сериозно за живота – едно от тях било при пътуване с джип… колата излязла от пътя и се преобърнала пак и пак, а той се отървал само със счупен крак. При друг случай, една граната хвърлена в краката му не успяла да избухне… Може би не случайно е оцелял.
В Мауи (Хаваи), Норман отишъл на църква в събота. Там взел причастие за първи път от много време насам. Една събота, той използвал автобус до плажа и прекарал деня сам. Чел Библията, пеел и се молил. Като послушал съвестта си, той изхвърлил цигарите си “Лъки Страйк” и спрял пиенето. В една Адвентна мисия, срещнал пастор Елмър Уолди, който му станал приятел. Пасторът се помолил с чудесна молитва за божията защита над Нонман.
Корабът на Норман Дос напуснал Хаваи и потеглил към остров Иво Джима. Транспортните кораби спрели близо до острова. Бойните кораби изстреляли снаряди в заграждащ огън (т.н. огневи вал), а авиацията бомбардирала врага. Заедно с хиляди войници, Норман се прехвърлил от товарните към десантните кораби. Те използвали десантни въжени стълби, подобно на тази която Дезмънд използва във филма “Възражение по съвест”. Корабът достигнал брега, рампата не се отворила и пехотинците не можели да излязат. Снаряди и куршуми летели около хората които спускали рампата, а един снаряд паднал точно пред нея. При това попадение, рампата се отворила и войниците успели да излязат на плажа и направили окопи в пясъка. За Норман това било още една невероятна намеса, която запазила живота му. На брега, той все още пазел оръжието си. Въпреки това, при срещата му с пехотинец без оръжие, той му дал своето. От тогава нататък, чак до напускането на флота, той не носел оръжие и изпитвал дълбок мир в сърцето си.
На Иво Джима Норман отново бил в медицинския пункт към командния пост. Бойните части и фронтовите медици напредвали със съдействието на помощния пункт зад тях. През четвъртия ден някой посочил прочутото знаме на върха на планината Сурибачи. Овладяването на този връх означавало по-малко обстрел от врага. На 36-тия ден от битката, той преминал през открита зона със силен вражески огън. Американците загубили към 7000 души, а японците – повече от 25000. Норман често съжалявал за умиращите японци, загинали без да чуят за Евангелието.
Скоро след събитията в Иво Джима, атакуването на Окинава допринесло за необичайната известност на Норман. Там се появил друг герой с името Дос – Дезмънд Дос. Приятел на Норман поздравил в писмо неговите родители, за героизма на синът им. Тогава те запитали – “Сине, защо не си ни казал за станалото с теб?”.
Когато напуснал флота през 1947, Норман имал ясни цели: да учи за пастор, да намери добра съпруга и да стане мисионер. Бог изпълнил тези мечти. В Обединения колеж, той срещнал Флоренс Ос, дъщеря на мисионери в Тринидад. Тя мечтаела да служи в Китай, а той в Африка. Започнали да мисионират в северна Дакота. През 1954 те пътували до територията на днешната Република Малави (Африка) – там посветили 21 години на служене. Този пример на всеотдайност, вдъхновил синът им и двамата им внука и те последвали пътя им.
Относно връзките с неговия известен съименник… Норман и Дезмънд се срещали от време на време, но нямали възможност да се опознаят. Двамата не знаели дали имат роднинска връзка, макар че някои от родът на Норман живеели в щата Вирджиния (където бил и Дезмънд). И така, Норман и децата му с радост отговаряли на често задавания въпрос: “Свързан ли сте с прочутия Дос?”, а те се усмихвали и питали – “Кой по-точно?”. После разказвали някоя от историите на Норман.
Може случките с него да не са толкова драматични, но историите им имат еднакъв край с тази на Дезмънд… Един ден Исус ще ги повика по име за да им даде наградата – “медалът” за вечен живот – и ще им каже: “Много добре!”.
Оригинална статия в Адвентист Ревю.